В годината, в която Националното сдружение на общините в Република България отбелязва своята 30-годишнина, продължаваме специалната видео поредица „Истории от първо лице“, в която участниците в създаването и развитието на НСОРБ разказват за началото, предизвикателствата и пътя на Сдружението.
В следващия епизод ви срещаме с Лъчезар Росенов – член на Инициативния комитет за учредяването на НСОРБ през 1996 г., член на Управителния съвет на Сдружението и кмет на община Добрич в периода 1995–2003 г.
Той ни връща към времето, когато местното самоуправление в България търси своето място и механизми за реално участие във вземането на решения. Като ръководител на българската делегация в Конгреса на местните и регионалните власти Лъчезар Росенов пренася европейския опит при формирането на първия Управителен съвет на НСОРБ – с представителство на различните региони, големи и малки общини, кметове и общински съветници.
В разказа си той припомня и ентусиазма, с който общините се обединяват около новото Сдружение. От 94 общини при учредяването, още при първото Общо събрание в Добрич членовете вече са 161. Именно Добрич става инициатор, организатор и домакин и на първата Годишна среща на местните власти – формат, превърнал се в една от устойчивите традиции на НСОРБ.
За Лъчезар Росенов едно от най-важните постижения на първите години е преодоляването на политическото разделение. Кметовете бързо осъзнават, че общите проблеми на местната власт изискват общи решения, а НСОРБ постепенно извоюва мястото си в диалога с държавата. „Гласът ни почна да се чува почти веднага, но чуваемостта се появи доста по-късно“, спомня си той.
„Ако влезеш в местната власт със сърцето си, това е любов за цял живот.“
С тези думи Лъчезар Росенов обобщава личната си връзка с местното самоуправление и опита, който определя като „безценен капитал“ – знанието как да решаваш реалните проблеми на хората и удовлетворението от постигнатото за тях.
Гледайте епизода с Лъчезар Росенов:


png.png)


png.png)



